За снимките и храната



Привет,

Пиша този пост специално за няколко момичета, които са ми много специални и супер мили( те си знаят кои са). Докато лежах и приспивах децата си мислех, какво точно да включа и как да го опиша. Нямам много ясна представа ( все още) ,но с напредването на редовете ще го докарам до някъде.

Та така, без никакви претенции за специалист в областта на фотографията, все още аматьор( не получавам пари за снимките си... Или поне не толкова често колкото ми се иска), но с надеждата да се промени някой ден този ми статут, ще ви разкажа за това аз какво намирам за приемливо, удобно и има резултат. 

Както навсякъде се казва- светлината е от най- голямо значение, та и аз така ще кажа. Аз снимам предимно на естествена светлина, особенно храна. Някак си ми е "истинско". Имам и съм опитвала със студийно осветление, но храната ми изглежда някак си пластмасова. Може би щот аз толкова мога да я снимам, но това е моето виждане. 

Цяло лято снимах в градината, на открито. Сутрин и следобяд. Но и в моят случай е много важно да нямам и външни дразнители, такива едни ситни дет пипат и разместват " подредбата" или решават, че точно сега им се е прияло и почват да ровят. Та не винаги се получава, но няма как! Наши са си нашествениците и трябва да се "съобразяваме" с обстоятелствата.




Значи светлината, ако пък е много слънчево, намирам си сянка и се "паркирам" под нея. 

Снимам ли вътре се настанявам до прозореца, придърпвам си масата и нагласявам светлината да идва от едната страна на обекта. 




Рядко ползвам статив, защото много обичам да се движа около това което снимам. Лягам, ставам, търкалям се, коленича, катеря се на столове и маси...падам!

Важното е да се експериментира и да се избягва усещането, че храната ще се изхлузи от снимката.


Ако светлината ми е кът, тогава се налага статив.


Композицията- със сигурност сте чували или чели за стандартната формула, която наистина работи. "Rule of thirds ", но веднъж като е научено, може да се позабравя от време на време, но е добър старт.






Важното е също така да се избягват силните сенки, които "хвърлят чаши, чиний, вази и тн. Използвам рефлектор, който или ги омекотява или премахва. Ако си нямате купешки, можете да си спретнете един- облепете една тава с алуминиево домакинско фолио и готово! 


За идеи и вдъхновение много често използвам Instagram и Pinterest. 

Когато съм си намислила какво ще готвя, пека или пия, разглеждам снимки с подобни съставки. Много убодряващо и свежо ми въздейства. 



Харесват ми както много изчистени композиции, така и "натруфени" и шарени. Аз като един истински "рак", съм много еклектична във всичко, та така и в снимките. Ако сте разглеждали Instagram-а ми или ФБ ще се уверите.

За мен храната е добре да е заснета свежа, Светла и Щастлива, но напоследък се улавям, че и по- тъмни и загадъчни ги снимам. Някак си ми се иска да съм разнообразна и да не се настанявам във един определен стил на снимане. ( то така съм и с дрехите и домашната наредба и все- малко лудо, но няма как. Аз съм си аз!) 





Не обичам много да обработвам снимките на Фотошоп. Най- много да ги "светна", да им пипна контраста и поизясня. Дали от мързел или просто ми харесват по естествените резултати... Някак си вярвам, че с храната няма нужда много да си играем. Тя е храна и трябва да изглежда като такава, да ни кара да се облизваме и да нямаме търпение да я хапнем. Непринудена и естествена. Снимките ми са като мене- това е което виждате, това и ще ядете.

Важни са страничните елементи, които допълват храната, но не й отнемат мястото на сцената. Тя е главната героиня и другите само й помагат да изпъкне и покаже красотата си!



От известно време имам щастието да снимам най- важният и велик участник на нашата ( особенно Българската) трапеза- Хлябът!! Снимам го поне няколко пъти в седмицата ( съпругът ми се захвана да пече хляб с квас и няма спирка!) и до сега не съм влагала толкова много мисъл и план в заснемането на каквото и да било, но с Хлябът шега не бива и имам огромно уважение към него и ми се ще да успея да го пресъздам и на снимка! Рядко го комплицирам с много "добавки" и го оставям да се радва на успеха. Има храни, които търпят много.



Важното е цветово да се балансира снимката. Да няма цветове, които да се отблъскват и да не се натрупват прекалено много за да не отнема красотата на главния участник. 

Намерих една чудесна статия за Цветната палитра, която наистина работи безотказно и е чудесен помощник. Аз винаги си правя разбор на цветовете и мисля кое с какво ще стои добре. 


http://creativu.org/цветната-теория-обяснена-простичко/


Аз имам няколко кутий, в които съм си разделила "помощните материали" в цветови комбинации, и теми. Имам и такава с най- разнородни дреболий, които мога да "плесна" почти навсякъде. Стъкълца, малки кутийки, моливчета, лъжички и подобни. 

Работата с тези "джунджурийки" е, че никога не са достатъчно, но това може би е тема на друга статия



.

Друго нещо, което намирам за важно е текстурата и дълбочината. Кърпи с различна текстура, чували, намачкани хартии, разядено дърво, олющена тава, чашки, купички, вазички...Тези от на баба и пра баба времето също са ми любими. ( имам си една много специална дървена купанка от бабата на моя мъж, която ми е най- любимата добавка. Всичко бих снимала в нея)

Смятам, че чинийте и съдовете, в които е поднесена храната, трябва да са едноцветни или с много дискретна картинка, защото често отнемат центъра на внимание. А и някак си всичко изглежда по - апетитно и подредено във едноцветна ( може релефна) чиния. 

Много харесвам цветя, тревички, пръчици, листенца...

Използвам и човешко пръсъствие, от време на време, ако някой ми се "върже" за 5 минути.







То стана един ферман, а уж си мислех, че няма кой знае колко да пиша...

Надявам се да съм била полезна и не съм ви досадила. Ще го нарека "Част1" , защото може би ще се присетя за още куп неща да разкажа. 

Ако имате въпроси и коментари, ще се радвам да дискутираме.


ПС: Забравих да кажа, кои храни са кофти за снимане- поне за мен- пилешки супи със плуващи обекти, някои сутляши, друг вид блуткави на цвят супи и десерти както и манджи като къри и кюфтета с бял сос. Имам и още в спъсъка, но тези са ми ужасно грозни! Трябва много да се постарая с украсата, че да изглеждат добре. Просто има фотогенични и НеФотогенични храни, както и хора. Те са си готини, обаче на снимки излизат...тц! 





( Тези снимки са с телефон, но са точно от тез грозните, дет са много вкусни, ала Нет!) 


Но най- важното от всичко е да се забавляваме! 



Comments

Popular Posts